Само нощем

Само нощем

 

 

Само нощем са ти пуснати косите

Силуета, позата очите.

Всичко в тебе сякаш е като в магия,

Само въздухът е топъл и ухае на любов.

 

Ти ме глезиш нощем,чакаш ме мълчиш.

Като майка се разхождаш и не спиш и не спиш.

И в мига, когато сън в реалност се преляха,

Ти ми каза че бълнувам и ме сложи да заспя.

 

Аз обичм тези къси нощи,

Времето ни не достига,

А и зная че в деня,

Аз не мога да те имам

 

Но изгрее ли зората,

Аз не мога да те имам.

Очите ти са вече други,

Търсят сякаш някого за помощ.

Мойта нежност се превърна в грешка.

 

Нощите са преброени,

Къси и прекрасни.

После ще са само дни,

Дълги и неясни.

 

М.Илиян Игнатов

Т.Искрен Пецов

Ар.Искрен Пецов и Латинопартизани